spiralata.net Форуми spiralata.net
Спирала
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Изначалния хляб - ЛИМЕЦЪТ - дивото жито на древността

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    spiralata.net Форуми -> Посетете този сайт
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Bell9



Регистриран на: 04 Мар 2009
Мнения: 1

МнениеПуснато на: Сря Мар 04, 2009 3:28 pm    Заглавие: Изначалния хляб - ЛИМЕЦЪТ - дивото жито на древността Отговорете с цитат

"ХЛЯБЪТ НА ТРАКИТЕ, ЖИТОТО НА ФАРАОНИТЕ, ПОСЛЕДНАТА ХРАНА НА ХРИСТОС...както и да наречем еднозърнестия лимец*, тази древна пшеница, този архетип на пшениците, все ще намерим неговото родство с природния импулс на възправянето.

17 000-16 000 години преди Христос...Едно младо човечество (Крим, Кавказ, Балканския полуостров) тъкмо слиза от предпланините към големите реки и долини, които погледнати отдалеч и отвисоко обещават плодородие... _____________________________________________

* Еднозърнестия лимец (Triticum monococcum L.) е най-древния вид от групата на покритите или несъщински пшеници. В тази група одомашнени са още двузърнестия лимец (Triticum dicoccum Schrank) и пшеницата спелта (Triticum spelta L.). При вършитба стъблото на тези пшеници се начупва, а зърното остава здраво обвито в няколко слоя плеви. За да бъде използвано за храна се налага допълнително олющване. На двата вида лимец българите казват още капладжа. В речниците и преводите от германските езици под общия знаменател на лимеца е подведена и пшеницата спелта. В други езици и при други народи, които също са използвали хилядолетия еднозърнестия лимец, той е бил отграничаван по-ясно. За гърците например е "tiphe", за турците "siyez", за израилтяните– „sifon”, за руснаците – оркиш или полуполба. Французите и италианците не са се напъвали толкова, че да уважат еднозърнестия лимец с отделно име, те просто го наричат малката спелта ("Le petit epautre" or " Farro piccolo")(1).



Изгладнелите поселищата се придвижват бавно. През дългите нощи спират и все още рият в земята, за да се хранят, но по-често изправят гърбове. Обглеждането на небето вече не е само занимание на вождовете...Отгоре се сипе звездна светлина.

Млечния път е творение на боговете, но смисълът на неговата издълженост и протяжност през небесата все пак е разгадан – под него и по него трябва да се върви. В детството си хората подражават на своите богове както техните деца – на самите тях. Тъй всеки изразявал почитта си. Проблясък на мисълта е разчитането на посоките по Небесната карта. И импулс за възправяне.

А иначе търсачите и резачите на корени още хиляди години ще запазят общата почит към своите умения, но това вече ще е друго, то ще е спомен и предаване на един заглъхващ опит.(2)

Така се подхваща това преселение - от суровата планина към по-уютната равнина, от землянката към колибата, от студеното към топлото, от страха към сигурността, от улова към урожая...

Но племената не слизат с празни ръце, те носят семена, събирани горе, покрай ручеите и дивите треви.( Между тях най-личното е Triticum boeoticum - дива пшеница с крехко вретено, къси класчета с по един връх и дребни зърна.Семената й се захващат и на най-бедните почви. Суровите зими сякаш ги умножават. Никой не знае откъде е дошла и колко е стара тази дива пшеница. (3) Сякаш е спусната от Небесата.) Надеждата е да й се намери простор, да се оплоди с нея Долната Земя. Възправянето от изначалния глад е започнало...

В растителния свят тази епоха от естествената история е разказана посредством стеблата на тревите, най-вече на пшениците. Възел след възел се възсправят те, подобно издигането на жизнената сила по гръбначния стълб на човека. От потъващите в първите ниви семена бликват и се извисяват съцветия-ресни, класове, метлици, с каквито е извезан целия Млечен път...Рисунъкът на небето се откопирва върху земята. Каквото е горе, това е и долу. Звездните светове са повторени.

Мамутовата трева или бамбукът най-ярко е въплатил това движение, но измежду пшеничените видове най-точно го повтаря одомашнения Triticum boeoticum, онази дива пшеница, донесена от предпланините, която ще получи ново име и която днес ни се представя от класификацията на Лине като еднозърнест лимец (Triticum monococcum L.). В неговите стебла, неполягащи от ветровете, в корените му, неподвластни на сушите, в семената му, неунищожими от студовете се разчитат силите на дивото, към които е добавен по-високия и изправен контур, по-едрото зърно, по-здравия клас, придобити все от човешката грижа... В съюз с еднозърнестия лимец първият земеделец се научава да измъква достатъчно силна храна от всякаква земя във всякакви условия...
Така завършва това преселение. Човешкият вид ще оцелее и ще продължи да се умножава, а най-свидното му растение, заедно с всичките си подобни по-нататък, ще се превърне в негов вечен спътник. И никак не е сигурно, че един без друг те са щели да се удържат върху сгърченото от родилни гримаси лице на земята...

Покълващи семена от лимец и днес подпомагат терапията на мисловно слаби, нерешителни деца, понякога прегърбени и неспособни да се измъкнат от необяснимата си интелектуална немощ...
Пациенти, оставени без надежда от своите лекари, напипват слепешком пътя към ремисията, осланяйки се на водата от варен лимец, която приемат заедно с питки от брашното му. Но лимецът може да бъде вярната храна и за народи, които чувстват подкопана своята устойчивост. Цели групи от хора, загубили пътя, по който трябва да вървят, биха си помогнали, ако върнат лимеца на трапезата си, особено в неговата сурова форма*. Кажи ми с какво се храниш, за да ти кажа какво те очаква...


...

От Плутарх и от „Книга на мъртвите” научаваме, че по време на Средното Царство, иначе казано - на могъщия Египет, в 12–тия ден след зимното слънцестоене се извършвала обредна оран и сеитба. „Две черни крави били впрягани в плуг, направен от тамариск. След тях вървяло момче, което хвърляло три вида семена; в единия край на нивата - ечемик, в средната – лен, а в другия край – лимец. След това били произнасяни ритуални думи...” По време на обреда посредством символното погребение на Озирис ( посев в земята) и новото му посрещане (покълване, израстване, прераждане) се трансформира божествена енергия за участниците в ритуала... (5) Но тази енергия се залага и в по-сетнешния им хляб, бих добавил...Нивите често били кръгли, като слънцето на Озирис и като погачите на прочутите египетски хлебари, които смесвали брашната според тайните си рецепти...Една от тях все пак била изваждана на показ върху обредната нива...Лимец, лен, ечемик... Минали хиляди години и колкото по-често египтяните изоставяли ритуалите си, толкова по-бързо западала държавата им. Западало и изкуството им да правят хляб със замесена в него духовна сила, да вграждат в него нещо повече от смляно зърно. Между силата на хляба и силата на един народ изглежда винаги има непреодолима зависимост. Поне за народите от Западното полукълбо.

Римската аристокрация се изражда физически не само от оловните тръби на своите водопроводи, но и от белия хляб с отстранен дух, разбирай зародиш.

Един днешен американски публицист вижда така съвременното западняшко отношение към хляба, без да прави по-далечни изводи: „Днес на Запад хлябът се среща опакован в найлонови пликове, предварително нарязан и с извлечени от него хранителни съставки, трици и житен зародиш. Той се „обогатява” с необходимите витамини, за да отговаря на правителствените стандарти, и понякога бива изкуствено ароматизиран и снабден с консерванти за по-дълго съхраняване. Може би най-голямото унижение, на което се подлага нашият хляб, е надуването му с въздух...” (7)

Така се одухотворява хляба в днешната западна цивилизация, такова отношение се налага и на народите от Източна Европа, които постепенно заменят традициите си със спуснатите им директиви.

Ако приложим древното правило за хляба и правата пропорционалност между силата му и силата на народите, които се хранят с него, западната цивилизация или е в застой или е в упадък. Съжалявам за извода. Какво пък, не е късно да се извиним на хляба и
да се поправим."

Това е откъс от най-новата книга на билкаря Емил Елмазов, която предстои да излезе на книжния пазар.
За по - нетърпеливите има интересна информация на www.bilkaria.net
А за тези, които искат да опитат хляб или сладкиши с лимец, bilkaria.net предлага лесни и чудесни рецепти. Форумът към сайта, очаква вашите въпроси, мнения и препоръки. Те са важни за нас. Smile



______________________________________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    spiralata.net Форуми -> Посетете този сайт Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov